Аз съм едно обикновено момиче... със страшна тайна. (Не се вкарвайте в сериала, баща ми не ми е брат.) Аз съм крастава. Е, може би не физически, но мозъчно съм съвсем идеален медицински случай на крастово разнообразие.
 Живея в неособено оживен квартал, с неособено сговорчивото си семейство, и неособено впечатляващ вид. Изобщо, особените работи поне на първите 10- 15 погледа не са около мене. Крастава съм от логорея, егоизъм, ирония и собственическо чувство. Крастава съм по страната си. Красти да искаш ; ) "Какво само повтаряш една и съща дума във всяко изречение?!", ще попитате вие. Ами, не помня точно кой и кога, но си спомням, че даде това определение на характера ми. "Ама че си краста!" . Бях още малка крастичка и не разбрах, но оттогава и сама си признавам, че май съм такава.
 Не твърдя, че съм много добра или много лоша, много мила или много неприятна, талантлива или безполезна, грозна или хубава. Аз съм просто аз. Мъничък дървен философ с огромна страст към храната и слава Богу, с добри гени, непозволяващи това да си личи. Безскрупулен книгояд, неоставящ и една книга непрочетена, доседен любител на спора, понякога непукист, а понякога великодушна бабка Яжка...
  И нека най- възпитано ви се представя. Аз съм Мирела, но тук ще бъда Джеруша Хейл. Родена съм неотдавна, но и не съвсем наскоро... Нали знаете, зависи от гледната точка. Горда Българка и софиянка съм. Имам широки интереси и много мисли за изливане. Тук ще споделям чувствата, преживяванията и хвърчащите си мисли. И се надявам някой да ги прочете, нали иначе връзката не е пълна ; )

 Отивам да се мажа със мехлемче за крастата, която сега е и действителна, защо прекарам изключително "приятно" шарката си вкъщи. До утре вечер : )

добре дошла и приятно прекарване сред другите засегнати от "Крастата" -да споделим с някого това което ни се иска да изкрещим, но от добро възпитание таим в себе си.